ОптикаНова^тм

    Нашето зрение има пряко отношение към способността ни за учене. Не сте изненадани нали?! Около 80% от това, което научава детето до своята 12 годишнина е чрез зрението. А с напредване на възрастта около 30% от хората до 65 годишна възраст жеяе страдат от някакво очно заболяване. Изследванията през последните години показват, че фактори, като интензивно въздействие на слънчева светлина, пушенето, алкохолизма и наднорменото тегло могат знаяително да увеличат вероятността от влошаване на зрението.
    Ние сме отговорни за своето зрение, както и за това на своите деца и близки.

    - Далекогледство (Хиперметропия, Hypermetropia)
Състоянието, при което човешкото око има нормална рефракция и вижда ясно, се нарича еметропия. Отклоненията се наричат аметропии. Далекогледството е намалена зрителна острота поради по-малка дължина на очната ябълка или по-малка пречупваща сила на очната леща. При далекогледство главният фокус F на окото остава зад ретината. Образът се получава зад ретината и ако нарушението е слабо, то се компенсира чрез акомодация. С напредване на възрастта, акомодацията отслабва, получава се възрастово далекогледство (пресбиопия). Далекогледството при децата обикновено е вродена аномалия на пречупващата сила на окото и влияе на зрителната острота при гледане на далеч и в много по-голяма степен при гледане наблизо. При установена диагноза от лекар-офталмолог за хиперметропия се определят очила за постоянно носене или контактни лещи. Далекогледството се коригира с изпъкнали (конвексни) сферични лещи. За разлика от късогледството далекогледството не прогресира. Отслабването на зрението, което се наблюдава с напредване на възрастта (пресбиопия), се дължи на отслабване на акомодационната способност. Стъклата, които се предписват за далекогледство са "плюс" (събирателни). Те коригират намалената или липсваща пречупвателна сила на окото.

    - Късогледство: , наречено още миопия (от гръцки ??????, myopia означаващо късогледство) е вид аномалия, намалена зрителна острота при която изображението се получава пред ретината. При миопията основният проблем се състои в това, че лъчите, които идват от наблюдавания в далечината обект не попадат върху ретината – най-вътрешния слой на окото. Причината за това е или прекалено удължената очна ябълка, в резултат на което падащите лъчи се пречупват преди да достигнат ретината, или различни неравности по самата роговица, което води до неправилно и хаотично пречупване на лъчите.Поради тази причина хората с този дефект виждат мътно като в мъгла. Виждат значително по-добре наблизо, отколкото надалеч. Късогледството в повечето случаи се коригира с очила или контактни лещи.При късогледството лъчите се събират пред ретината, пречупвателната сила на окото е относително по-голяма, а фокусното разтояние е по-малко, отколкото съществува на дължината на очната ябълка. Според степените си миопията бива слаба /под 3 диоптъра/, средна /между 3-6 диоптъра/ и силна /над 6 диоптъра/. Късогледството рядко е вродено заболяване. То възниква най-често в училище, когато зрението на децата отслабва и те започват да се взират с примижаване. Обикновено училищната миопия се развива бавно и не достига високи степени. Тя се коригира със стъкла, като се предписват "минус" /разсейвателни/ стъкла, и то най-разсейвателно стъкло, с което се получава нормална зрителна острота.

    - Астигматизъм - за разлика от късогледството или далекогледството, при които образът е фокусиран, но не върху ретината, а пред или зад нея, при астигматизма образът не е правилно фокусиран. Причината обикновено е, че роговицата на окото (или оптическия уред) не е правилна, и пречупва светлинните лъчи в една плоскост по-силно, отколкото в друга. При астигматизъм е нужно постоянно носене на очила с отчитане на индивидуалните особености в пречупващата способност на всяко око. Той може да се коригира също така с контактни лещи или чрез рефракционна хирургия.[1] Астигматизмът е най-често срещаният проблем със зрението, който понякога неправилно е наричан “стигматизъм”. Може да е съпроводен с късогледство или далекогледство. Причината за появата му е неправилно оформената роговица. Леката форма на астигматизъм може дори да остане незабелязана. Първият симптом е леко замъглено зрение. Понякога некоригираният астигматизъм може да предизвика главоболие, преумора на очите или да изкриви или замъгли зрението. Астигматизмът може да се коригира с очила или контактни лещи. Много хора с астигматизъм продължават да мислят, че не могат да носят контактни лещи или че само твърдите лещи могат да коригират астигматизма. Съществуват модели меки лещи, които коригират астигматизъм. Наричат се торични лещи. Те имат специална вградена корекция, като едновременно могат да съдържат предписание за далекогледство или късогледство, ако пациентът се нуждае от това.

    - Пресбиопията (от гръцки ???????, „старец“), още известна като старческо далекогледство, е състояние на очите, което обикновено започва да се развива след 40-годишна възраст и прогресира до 60-годишна възраст. В началния етап от развитието на пресбиопията измененията водят до намаляване на зрителната острота при гледане наблизо (при работа на разстояние 35 — 50 см). При по-нататъшно развитие на пресбиопията тези изменения могат да намалят и зрителната острота при гледане надалеч, като това по-често се дължи на излизащо на повърхността скрито далекогледство. В зависимост от нивото на развитие на пресбиопията се определят очила за близко, за работа на средни разстояния (70 см — 1,5 м) и за далеч. В този възрастов период е необходимо всеки човек да си проверява зрението при лекар-офталмолог и да си коригира своевременно очилата на всеки 1 — 1,5 години. Този процес се дължи на изменения в структурата, еластичността и пречупващата способност на естествената леща на окото — тя става по-дебела и с по-изпъкнали повърхности, но въпреки това губи пречупващата си сила (т. нар. парадокс на лещата). Причината е в намаляването на показателят на пречупване на прозрачните и? тъкани (кристалина) с времето, често съпроводено с помътняване (катаракта). Пресбиопията не е болест и не трябва да се разглежда като стареене на очите. Това е нормален процес и най-малкият проблем в офталмологичната практика.

    - Катаракта (на латински cataracta — „водопад“, на популярен език наричан още „старческо перде“) е заболяване на окото, което представлява помътняване на естествената леща (lens cristalina). Най-често се среща при възрастните хора, но може да се появи и в по-ранна възраст особено като последствие на увреда от друг характер - захарен диабет, травма, високо късогледство, хронично възпаление, ултравиолетово лъчение.

   Ние ви очакваме в Оптика Нова!